Направо към съдържанието

Алберт Ферер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алберт Ферер
Лична информация
Роден
Albert Ferrer i Llopis
6 юни 1970 г. (54 г.)
Ръст170 cm
ПостДесен защитник
Юношески отбори
1986–1988Барселона
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1988–1990
1989-1990
1990–1998
1998–2003
Барселона Б
Тенерифе под наем
Барселона
Челси
Общо
47
17
204
76
344
(2)
(0)
(1)
(0)
(3)
Национален отбор
1990–1991
1991–1999
Испания U21
Испания
2
36
(0)
(0)
Треньор
2010–2011 Витесе
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Алберт Ферер в Общомедия

Албе́рт Фере́р Лио́пис (на испански: Albert Ferrer i Llopis) е бивш испански футболист, играл като десен защитник и настоящ треньор по футбол. В началото на 90-те години като състезател на Барселона е част от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф. [1] с който печели пет шампионски титли на Примера дивисион, две купи на Краля, четири суперкупи на Испания, една Шампионска лига, две Суперкупи на УЕФА и една купа на носителите на национални купи.

С испанския национален отбор участва на две световни първенства.

Състезателна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Алберт Ферер е рожба на прочутата школа на Барселона – Ла Масия. Започва професионалната си кариера във втория отбор на Барселона. През зимната пауза на сезон 1989-90 е пратен под наем в отбора на Тенерифе, с екипа на който прави своя дебют в Примера дивизион на 19-годишна възраст. Това се случва на 14 януари 1990 г. в шампионатен мач срещу Малага.[2] След края на шампионата се завръща в Барса и се превръща в титулярен състезател на десния бек в продължение на осем сезона. Става част от т.нар. „Дрийм тийм“ на клуба, воден от тандема Йохан Кройф / Карлос Рексач с който постигна най-добрите успехи в своята кариера. Играе пет европейски финала, печели пет шампионски титли на Примера дивисион, две купи на Краля, четири суперкупи на Испания, една Шампионска лига, две Суперкупи на УЕФА и една купа на носителите на национални купи.

През 1998 г. е обявен за ненужен от новия треньор Луис ван Гаал и през месец юни след над 250 мача са каталунския гранд Ферер напуска и подписва с Челси за трансферната сума от 2,2 милиона паунда.[3] За „лондончани“ играе в продължение на пет години, записва 113 срещи, има един спечелен и един загубен финал от турнира ФА Къп, печели Къмюнити Шийлд, достига до четвъртфинал в Шампионската лига. След изтичане на договорът му през май 2003 г. Ферер прекратява кариерата си на 33-годишна възраст.

За испанския национален отбор Ферер записва 36 срещи. Дебютът му е в контролата срещу Уругвай, играна на 4 септември 1991 г. в Овиедо и завършила 2:1 в полза на домакините. Носител е на златен медал от летните олимпийски игри в Барселона 1992. Участва на Мондиал 94 и Мондиал 98.

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След кратък престой като спортен коментатор за испанска телевизия Алберт Ферер прави първите си стъпки като треньор през 2010 г., когато поема холандския Витесе.[3] Престоят му в тима от Арнем продължава едва 8 месеца. Уволнен е след като тимът финишира 15-и в Ередивизи и едва се спасява от изпадане. През 2012 г. световните медии го спрягат като един от асистентите на Тито Виланова в Барселона.[4][5]

Барселона
Челси
Национален отбор на Испания